САМООСЪЗНÀВАМ СЕ, -аш се, несв.; самоосъзнàя се, -àеш се, мин. св. самоосъзнàх се, св., непрех. Книж. Осъзнавам, преценявам, възприемам реално своята същност, своето място някъде. Героите на Достоевски нямат открояващи се индивидуалности, защото е раздвоена, разчленена всяка фибра на душите им, защото писателят изобразява не толкова характерите, а как те се самоосъзнават. Ст. Каролев, СЛВ, 210. През време на тия боледувания Славейков четял и мислел много. Това му помогнало – още отрано да се самоосъзнае; той дори почнал да мисли, че съдбата нарочно му праща страдания, за да му посочи пътя на божи избраник. Н. Райнов, ВНЛ V, 3-2. // Обикн. в съчет. с като. Самоопределям се (в 1 знач.). Родителите му [на Никола Вапцаров] не само се самоосъзнават като българи, гордеели са се с българската си принадлежност, но и активно са работили за българщината. МПр, 2002, кн. 1 [еа].